Блогът на lagrima :: Кървящи багри

Постинг

Обратно към блога | Предишен постинг | Следващ постинг

04.12.2009 22:23 - Кървящи багри

Автор: lagrima Категория: Лични дневници

Прочетен: 1973 Коментари: 10 Гласове:

Много пъти си бе задавала въпроса дали трябва да вярва в съдбата...Предначертано ли е какво ще се случи,какво я очаква или тя самата опеределя пътя по който да върви..?
Сега,в този момент,в който бе в прегръдките му вярваше в съдбата.Усещаше,че точно така е трябвало да се случи...Трябваше след лошото да дойде хубавото,ззащото такъв бе закона на живота,на равновесието.Черно,а после бяло,нощ и ден,радост и тъга,усмивка,а след нея сълза...Всичко се редуваше заради равновесието.
Болката,която я разяждаше беше толкова силна,че я бе превърнала в безчуственно парче месо.Нищо не можеше да я накара да се усмихне или да заплаче.И тогава се чуха по телефона,ей така за да си кажат здравей.Трябваше да се видят,ей така за по едно кафе,поне.Обеща и,че ще отиде да я види,но тя не му повярва.Знаеше,че има способността да казва това,което дугия иска да чуе...На предложението да прекарат нощта заедно,отговорът му бе уклончив,а тя искаше само да спре болката...
Когато го видя времето спря,тя намери себе си в прегръдката му,а болката изчезна.Не искаше нищо повече,не търсеше нищо друго,това бе достатъчно.
Сега седяха един срещу друг,така както тя винаги бе искала.Седяха и си говореха,имаха толкова много да си кажат.Дори и шегите бяха на място,а нощта бе превзела града и ги приканваше в неизвестното.Това,което намериха,вървейки прегърнати бе приказна есенна гора,щастие и спокойствие.
Цяла нощ не спряха да говорят,спомняха си времето преди и се усмихваха доволни,че пак са заедно.Моментите,в които дъхът и спираше,бяха безброй,както и онези в който дишането и двата се учестяваше,но тя не искаше да го изгуби отново..Той беше тук с нея,в този момент,само това беше важно.Живееше за мига,а утрото не беше важно.Разбра,че ще обича този човек завинаги и никой и нищо нямаше да промени това.Обичаше човека,не мъжа,онзи който не спестяваше нищо,но даваше толкова много в замяна,без да знае,че го прави.
"Не си отивай!"-това искаше да му каже,но нямаше сили,защото багрите в дущата и бяха започнали да кървят...

Нагоре

Гласувай:

Следващ постинг

Предишен постинг

Искам

Моята гордост

Коментари

1. ckarlet - Lagrima, много силни чувства си ...
04.12.2009 22:53

Lagrima, много силни чувства си описала....
"Не си отивай!" - това искаше да му каже, но нямаше сили, защото багрите в душата й бяха започнали да кървят..."

цитирай

2. miaa - Като изповед звучи. . Много е нежно и ...
04.12.2009 22:57

Като изповед звучи..Много е нежно и хубаво,Lagrima.

цитирай

3. lagrima - skarlet
04.12.2009 23:07

Важното е да има багри...
Благодаря ти,че откри съшността.

цитирай

4. lagrima - miaa
04.12.2009 23:09

Благодаря ти,че погледна..:)
Като нямам навика да ходя на църква...
Спокойна нощ ти желая!

цитирай

5. tantri - Всичко се
04.12.2009 23:31

редува в равновесно единство:)))
Ще спре кървенето на багрите в душата!
Спокойна нощ!