Всичко ти е наред, или поне онова което не е наред.
Има разлика между реалния и виртуалния свят, и разликата е в това че във виртуалния душата е по-реална. Там можеш да си споделиш всичко, без задръжки. Но не се заблуждавай - в този свят липсва всичко онова, което го има в реалния - живи приятели, приключения, купони, допир, прегръдки, целувки.. всичко това липсва и рано или късно се усеща.

Но имам едно предложение към теб. Защо вместо да се чудиш дали всичко ти е наред, не вземеш да комбинираш тези два свята които откриваш в себе си? Живият контакт от реалния свят, и тази лекота и отпуснатост присъща за виртуалния. Просто пробутай скайпа си (там каквото имаш) на децата си, на половинката, и мисля че ще започнете да общувате по съвсем различен начин, и това ще ти хареса ;)

кое ще е жалкото? Ако децата ти и мъжът ти не те познават такава: "там където сте самите вие,без маски,без задръжки,без замисляне". Можеш ли виртуалната си душа да я направиш реална? ДА махнеш маските? Бъди без маска в реалния си живот, за да паднат и маските на най-близките ти хора. Така става пречистването, а и ще опознаеш по-добре другите до теб. Естествено това коства много повече отколкото просто да въведеш потребителското име и паролата за достъп. Аз съм за това, човеците да излизат от виртуалните си затвори и да се върнат към мръсната, мрънкаща, пълна с грижи реалност и да я направят по-добра, щом не им харесва такава каквато я виждат в момента. Лека нощ и успех. :)

разбира се, че си наред :)
това е съвсем нормално :) живеем в 21 век, виртуала става все по-голяма част от ежедневието...било работа, забавление...или просто да си поръчаме козметика или пица :)

тези два живота...всъщност май са един ;)
дори и да нямаше интернет...пак този един...понякакъв начин щеше да е разделен (и слава Богу :)

лека и спокойна нощ :)

п.с. jdeel има интересно предложение :)
и да :) наистина са два различни свята, но и двата си имат своите плюсове и минуси..., не трябва да се прекалява (е, в началото е нормално :))) бъди умерена и давай приоритет на онова/онези които имат нужда и си заслужава, все пак децата са всичко, което имаш и смисъла на живота ти.
във виртуала е....сякаш по-лесно...да разбереш и да бъдеш разбран..., но визуалният контакт, допира ако щеш, очите, топлината на приятелска ръка е много повече и ни запазва човеци, и ни отделя от компютрите (все още и задълго надявам се)!
мисля, че ако не се превърне във фобия виртуала е 'полезен' в известен смисъл ;)...и ситуации.
:)

повечето хора са така. да бъдеш искрен не е съвсем безопасно. затова се налага да сложиш маска - един вид щит срещу света.
а виртуалният свят е нещо като скрито кътче, където можеш да си почиваш - само в него се отпускаш напълно.

Отговорите са в сърцето ти :)

:) Случвало ни се е...

Най-интересното е,че след тези виртуални срещи намерих истински приятели,които и в реалния живот са до мен.Вярно е,че има моменти,в които не сме заедно,но пък срещите после са незабравими.
Благодаря ти за предложението!:)

Наистина е жалко,но след плахи опити за надникване иззад маската,следват въпроси,като "Какво ти става,нещо си променена?Ти пък от кога пишеш и какво толкова пишеш?"...A когато искам да покажа,какво толкова пиша няма никакъв интерес...
И знаеш ли,благодарение на всичко красиво,което чета тук в блога,започнах да виждам повече красота и около мен,да търся доброто у хората..
Благодаря ти за пожеланието!Хубав ден ти желая!

Става като начин на живот...част от самите нас..,но това е прогреса,както ти самата го казваш.
Определено поставям децата си на първо място и мисля,че не ги лишавам от вниманието и грижите си!
Благодаря ти за коментара!:)

Много вярно определение...-място,където си почивам.Благодаря ти!

Знам си,че е така,но ми е интересно и вашето мнение..:)
Хубав ден ти желая!

Знаех си,че не съм сама..:))

постоянно състояние ми е нопоследък :))

Усмихна ме :)))

И аз си задавам този въпрос понякога. Първоначално си казвах, че влизам за отмора, после ми стана навик, а сега си го чувствам като друг свят:)
Хубав ден от мен, Lagrima!

И аз така си живея май

Във виртуала човек пуска на воля онази част от себе си, която не успява да се изяви в реала. И на човек му е леко. Среща сродни души. По-пълно му е! Миналата година, когато открих виртуала, имах усещането за вълшебство. Иска ми се все да е така!

1. Всичко да ти е наред.
2. На мен нещо да ми има:)))
Не са толкова различни, но има известна разлика. За сметка на това, близките ми четат блоа ми, така че, познават и "другия":))

Ще ги живеем паралелно и двата,няма как!:))
Хубав ден и на теб!

Успокои ме!:))
Благодаря ти!

Точно за тези сродни души става въпрос...Толкова ми е спокойно и хубаво!Дано да е все така! :)

:))) Значи всико ни е наред!
И при мен ще дойде времето,когато ще го четат,ако искат да ме познават на 99% ,трябва да го прочетът!:))

хм, аз съм си еднакъв и тук, и в реала.....

И аз като gothic ... И винаги се радвам на сродна душа.
:)

където и да съм. Блогът ми е отворен за близките ми, дори и на колегите ми в училище е известен (както и другите места, където пиша). Друг е въпросът кой проявява интерес :) Но знам ли, може да четат тайно.
Ще призная, че в духовно отношение по-пълноценно общувам във виртуала. Но не пропускам възможността за срещи на живо с до вчера виртуални приятели. Така че двата свята при мен често преливат един в друг.

В началото ме погледнаха странно/близките ми/,сега само ми се усмихват и казват" хайде бягай на компа"
;)

....сигурна съм , че вски един от нас , като се замисли не е сам, да не говорим че някой даже сме доста повече :) Не е смешно, та на кой не му се е случвало да се държи неестествено, да знам не е това въпроса, но как да е ! НА всеки му се налага да се вкарва в роля понякога ! И нека , ако някой винаги е себе си , да се чувства божествен! И нека ако някой умее да се предпази от роЛиРането на живота , ме замери с бесен коментар ! Поздравявам те

И се преливат един в друг неусетно. Ако си добър и искрен човек, ти си такъв навсякъде. Виртуала помага за по-лесно изразяване на неща, които реално се притесняваме да споделяме.

Зарадва ме,че погледна тук!

Хубаво е,че и двамата с gothic сте си такива,каквито сте..Нямах напредвид,че има някаква разлика в реала и тук..просто във виртуалния свят е някак си по-лесно да покажем какви сме..:)

Радвам се на коментарът ти!!:)
"Ще призная,че в духовно отношение по-пълноценно общувам във виртуала."..-ето това е.Много добре си го казала. :))

:))Хубаво е,че те разбират..Радвам се за теб! :)

:))Няма да те замерваме с бесни коментари или с каквото и да било!:))Радвам се на коментарът ти!

И с теб се съгласявам!Добротата,както и лошотията не могат да се скрият.:)

запалени по блога са в такова положение.
Дори има степени на лудостта: първоначално е като влюбване, маниашко писане и четене, постепенно утихва и го овладяваш, но остава траен интерес и страст, особено към хора, с които си допадате и сте се намерили.
Виртуалът предоставя възможност за изява, за изповед, за споделяне или просто за разтоварване. И наистина е някакъв друг наш личен свят, в който се изразяваме и контактуваме на различни нива.
Бъди щастлива - и тук :)))

Всичко е наред!
При всички е така, всеки търси една ниша само за себе си:))))))))

sama trqbva da nameri6 granizata...Pregradki!

Тук четем и коментираме!
Мислиш ли , че в къщи някой се интересува от моите мисли? И ако споделя ,няма да ме слушат или ще кажат : Това не е важно!
Ама е важно за мен! Това е разликата ! Тук повече хора ме чуват! Привет!

panazea - страхотно ,нямам думи !!!! Така си е :)

Не са точно угризения..просто усещания някакви..:)

Даааа,получих много мнения...отговорите всеки ги има сам за себе си!Благодаря ти,че погледна!

И при мен понякога е така:))И аз си бягам на спасителния остров- blog.bg!:))

Дребосъчко,ти се завърна да погледнеш отново!?:))
Това много ме зарадва!:))

Завръщам се като Матрицата съм :) или Терминатор или по - скоро "Дързост и красота " :) хахаха Гушкам

Случва се постоянно и непрестанно, това е ежедневието ми!
*
Не бих се нарекла ненормална.

Срещаме се всеки ден - кой с проблеми, кой безгрижен,
Мрънкаме си сутрин в делник, вечер - твърде уморени,
Празнично се караме, за другия човек до нас забравяме.
После - всеки сам сърдито, се затваря в свойта стая,
и - забравили несгоди, срещаме се пак наново - в пъстрите стъгди на виртуала.

...винаги имам свят в който се отдалечавам от проблемите. Свят в който танцувам с мечтите си и обичам, без да бъда ограбван от злото таящо се в студените човешки сърца... Изведнъж обаче... всичко се срива ... и отново съм в релността...
Винаги трябва да се събуждаме...нали?